ПЪТЯТ Е ЦЕЛТА...: Гросглокнер по традиционния маршрут

Е, бяхме се решили, че е време да опитаме нещо по-сериозно. Така звучеше Гросглокнер - първенецът на Австрийските алпи. Предварително се бяхме свързали с местното алпийско бюро и си организирахме водач, който да ни съдейства към върха.
След Ватцман поехме към следващото ни и основно предизвикателство от целите за тази "почивка". Стигнахме късния следобеда до паркинга на Люкнер хаус. От там се отправихме с пълни раници и широка стъпка към Люкнер хюте (хижа Люкнер). Ето и карта с опорните точки на маршрута.

В Люкнер хюте щяхме да пренощуваме. Преходът беше приятен и без трудности.

Алпийската картина с "подредените" поляни, потоци и скали ни обкръжаваше отвсякъде. идилията беше просто пълна.

Пристигнахме в хижата привечер и първо си оставихме багажа в спалното...

Соня малко се смути при вида на "хотелската ни стая", но нямаше мърдане. Г-н Люкнер си поддържа отлично хижата, а при спомена за вкусните манджи и сега ми потичат лигите.

Завързахме и приятен разговор с другите планинари. Поразпитахме за маршрута и трудните места.

Пийнахме и вкусна бира и с леко замаяни глави се отправихме към спалното. Мелодичното и синхронно хъркане все някога умайва и най-претенциозния гост в спалното. Наспахме се и рано сутринта поехме към Стюдл хюте (хижа Стюдл). Там беше и сборния ни пункт с водача на групата. А Гросглокнер вече се показваше величествено на заден план (в центъра)

Хижата е нова и доста модерна. Служи за стартова точка към Гросглокнер и предлага два основни маршрута - традиционният през Ерцхерцог Йохан хюте (в дясно) и по-екстремния по южния гребен (направо).

Ето я и хижата и една интересна скулптура от дърво.

В очакване на водача и останлите от групата

Освен ние със Соня, с нас тръгнаха и двама англичани, които също се радваха като нас на Гросглокнер (и двамата бяха 70+). От тук пътят минаваше първо през един глетчер, преди да започне да се вие покрай скалите под хижата.

Мащаба на гледчера е огромен. Хората се виждат само като точици по него.

На последната снинка се виждат отделните групи, запътели се към заветната цел. Преди щурмът на Гросглокнер утре трябваше да преодолеем едно по стръмно изкачване. Самият път по скалите беше осигурен с въже, като от виа ферата. Освен това водачът ни (на който вече забравих името) ни беше осигурил с въже.

Въпреки променящото се време, еуфорията при нас беше пълна.

С повишена концентрация качването не изискаше особени технически умения и скоро след това достигнахме последната междинна цел - Ерцхерцог Йохан хюте, намираща се на 3.451 м.н.в. Хижата беше доста пълна. Ентусиасти и водачи се бяха събрали и обсъждаха утрешния ден.

Спалното помещение.

Стратегията на нашата малка група беше уточнена на вечеря- тръгваме около 4:30 с надеждата да сме първи и да не се налага да изчакваме на върха.

Така изглежда миенето на зъби на 3.500м и когато няма течаща вода...

Тръгнахме още по тъмно. Единият от английските ни приятели имаше силен главобол и се отказа. Така поехме ние със Соня, вторият англичанин и водача. Него следвахме плътно по стъпките в тъмнината, използвайки единствено челниците си.

Пробуждането на Гросглокнер

Скоро слънцето започна да пробива и да показва околоните върхове.

Още на тръгване сложихме котките. Макар и август на тази височина винаги е зима. Снегът от север беше твърд и фирнован.

Макар и стръмен, наклонът не представляваше особена трудност. Ето ни и тримата туристи, снимани от водача на фона на изгрева зад нас.

Преди върхът има отчастък, който изисква катерене по скали. И тук наклонът на пръв поглед е страшничък, но скалите са удобни за катерене. освен това всички участници сме осигурени с въже.

Единственото критично място на качване беше преминаването на едно тясно място с дължина около 3-4 м., което обаче беше подсигурено от нашия водач с въже. Ето и Соня, минавайки по него. Ние сме след нея

Гросглокнер в цялата си прелест - а ние в цялати си гордост.

Едно уникално природно явление, наречено "хало" и появяващо се при пречупване на светлината под определен ъгъл във влажен въздух. Според водача ни сме имали особен късмет, понеже Хало рядко се вижда толкова ясно както през този ден.

Околните била.

Неприятен момент е, че водените тук групи са много, а мястото доста ограничено. Затова пребиваването на върха трае само няколко минути и се дава мът на идващите отдолу. За късмет (отново) ние бяхме втората група и освен това нашият водач имаше да свърши някаква дребна работа по самият кръст, затова останахме да се любуваме на панорамата по-дълго от обикновено. Ето ни вече на слизане.

А това са прииждащите групи от хижата. Слизането е по неприятни, заради постоянното разминаване. Особено по скалите трябваше да се внимава. Аз и Соня по дупета в средата на снимката.

След преодоляване на скалите ни очакваше слизане на зиг-заг по снега.

Поглед назад към върха

... и надолу към хижата

Имахме достатъчно време и се наслаждавахме на момента да сме там.

Гросглокнер с приближение

Вече сме отново на Ерцхерцог Йохан хюте.

Гледчерът - сега погледната от горе. Долу в дясно е Стюдл хюте.

Слизаме първоначално по ръба скалите.

Отново Гросглокнер

Странно изглеждаха скалните плочи тук - сякаш някой ги е редил. Много от тях изглеждаха като забити в земята. Каква ли сила ги е накарала да заемат това си положение?