Прекарвайки семейната почивка на Пирин голф край Беталовото, кроях планове за един солов траверс. Спрях се на преход от х. Вихрен по билото до х. Безбог с идеята да съм на финала преди да затворят лифта. В 6:30 бях захапъл пътеката към Муратово езеро. Лъчите на слънцето стопляха вече главното било отсреща.
Очаквах тежък преход, вземайки в предвид няколкото коти над 2600м. които исках да кача (и съответно от които да сляза). Все още имаше известно притеснение, което усещах в корема, споняйки си за инцидента преди 10 дена в Централен Балкан. Въпреки него изгарях от желание да разгледам тази част на Пирин.
Следвах маркировката и се движех срещу течението на р. Бъндерица.
Няколко овчарски кучета успяха да ми вдигнат адреналина преди да започна със скалите. Добре, че един от пъдарите ги поокроти :-)
За малко да изпусна Муратово езеро, което беше леко скрито в дясно от клека. Там срещнах и двама "колеги", запътили се към х. Синаница.
Ето и Муратово езеро
Слънцето вече се издигаше над източните върхове на Пирин и ми пречеше да ги снимам в цялата им прелест.
От там хванах в посока на Бъндеришка порта, която води на седлото между Муратов връх (в дясно) и Дончовите караули (в ляво). На самата порта ме посрещна друга овчарка със свой събрат. Ако и това не се казва каръщина...
За късмет двете вдъхващи респект четириноги се оказаха дружелюбни и ме следваха за кратко към първата кота на Дончови караули. Трябва да спомена, че липсва ясно очертана пътека между Бъндеришка порта и Башлийска порта (намираща се на изток от вр. Бъндеришки чукар) и наличието на карта е силно препоръчително. Аз лично не съветвам този траверс да се прави в лошо (мъгливо и мокро време), поради повишена опасност от подхлъзване.
Поглед от Бъндеришка порта в посока на изток
Надолу към Муратово езеро и Рибно Бъндеришко езеро
Вече на кота Дончови караули с поглед към Муратов връх и вр. Вихрен.
Карстовото било с Кончето се показват закачливо зад Вихрен. Погледът на запад стига чак до вр. Албутин.
На юг ясно си личеше гр. Сандански
както и Спанополските езера.
Отново напред преди да продължа: следващите коти на Дончови караули (общо четири). Бъндеришки чукар зад тях.
Едно обзорно видео, напревоно от върха на първия Дончов караул.
След първия връх на Дончови караули, следва слизане по едно критично място, което изисква повишена концентрация докато се слезе в подножието му преди качване към втора кота.
Едно интересно скално образувание на Дончови караули. Гледка отново към Муратов връх, Вихрен и Карстовото било.
Вихрен и Тодорка, прорязани от р. Бъндерица, устремена на север към Банско.
На югозапад вр. Синаница гордо се извисяваше над останалите върхове.
Шум от падащи камъни привлече вниманието ми на юг. На отсрещния рид открих стадо диви кози скачащи по камънака в ниското (в центъра на снимката).
Конете пък си пасяха напълно необезпокявани на ширните поляни.
От животинския свят определено преобладаваха кравите, които бяха стотици пръснати по всички поляни тук на високото.
Поглед назад към пътя който бях изминал - в средата Муратов връх, а в ляво под него Бъндеришка порта, от където тръгна билния ми траверс. В дясно вр. Вихрен и Кончето.
Отново Вихрен и Кончето, този път в по-близък план
Пред мен предстоеше тежко качване на вр. Бъндеришки чукар, който се достига само по река от скални блокове. Зад него в дясно се отличава северната отвесна стена на Башлийски чукар. Абе много чукари имаше наоколо :-)
Последни метри преди върха.
Панорами от вр. Бъндеришки чукар
И разбира се традиционното селфи.
Ето какво ме очакваше още - вр. Опрено (който подсякох), вр. Типик и вр. Превалски чукар.
Панорама на досегашния ми траверс - най- в ляво е Муратов връх.
Леко в ляво остава пътеката към Василяшки чукар и вр. Тодорка.
Под вр. Опрено се намира красивото Тевно василяшко езеро, което имаше тюркоазено син оттенък. На хоризонта и над река Дамянишка се издигат вр. Голям и Малък Газей.
Малко след тях успях да изнендам три диви кози, спокойно пасящи си на десетина метра от мен.
Зад тях се протяга последния връх за деня - Превалски чукар.
Едно от Типицките езера,
... и напред...
Вече краката ми дава даваха явни признаци на умора от преодоляната денивелация, както от трудния терен
След Превалски чукар се откриха гледки към Валявишките езера с Джангала (вр. Момини двори) над тях.
... и към Превалските езера с Морговишката порта в центъра на снимката. Отзад величествено се извисява вр. Каменица. най вляво е Джангала.
На Винарската порта срещнах трима пастири и след кратко съвещание реших да поема към х. Дамяница вместо към х. Безбог. Беше вече 13:30, бях вървял 7 часа почти без почивка и щеше да ми е трудно да стигна лифта, преди да го спрат.
От тук поех едно безкрайно слизане към хижата която се намира на около 4-5км от Винарската порта.
Там се подкрепих съвсем за бързо с една супа и салата, които буквално игълтах, заради рояка от комари.
Следваха още 5 км скучно слизане, докато изляза на пътя Банско-х. Вихрен. Единственото интерсно по пътя са двата водопада, които обаче бяха трудно видими за фотоапарата ми.
Бях доволен от себе си и от видяното - 23 км преход, от които 12 по билото на Пирин. 1300 м изкаване, 1750 м слизане, събрани в 9 часа разходка. Поредицата от върхове и порти, които преминах днес, в комбинация с прекрасното време при ясна видимост, ми разкриха красотата на Пирин, която може единствено да се изживее. Снимките само могат да я загатнат. Панорамите, скалните зъбери, величествените върхове, стръмните спускания, отвесни скали, бистрите езера, заедно със солидната доза адреналин ще останат дълго в спомените ми.
