Отново благодарение на една спонтанна командировка имах шанса да разгледам и опозная една далечна и екзотична страна - Шри Ланка. Предвиждаше се да остана там 2 седмици служебно. Със Соня обаче решихме да останем едно седмица допълнително и да обиколим страната.
След седмица усилена работа по проекта, с колегите решихме да разпуснем за ден-два. Групата беше доста разнородна - двама от България, двама от Пакистан, един от Холандия и един от Индия. Поинтересувах се от местните колеги, какво може да се предприеме за почивните дни, като се има в предвид сезона и времето за пътуване. Препоръчаха ни рафтинг, разходка из джунглата, скоци в река от високо както и естествена пързалка. При желание имахме възможност да се качим и един от най-емблематичните върхове в Шри Ланка - Адамов връх (Adam's peak или Sri Pada - 2.243 м).
В петък след работа напуснахме прашния Коломбо и се отправихме към селище наречено Китулгала, където щяхме да нощуваме. Разстоянието от 90 км взехме за... около 4 часа. Първата изненада при пристигането беше, че нямаше места в хотела, който ни препоръчаха. Оставихме всичко в ръцете на организаторите на рафтинга и другите приключения - Team39 White water Rafting. Подслониха ни в нещо като хотел, където огромни мутирали хлебарките се разхождаха навсякъде.Имаше и други обитатели в стаите - гущерчета, които се хранят с комари големи, като малки врабчета.
Дадоха ни две свободни стаи с по три легла. Абе купона беше пълен, а така търсената екзотика - на високо ниво :-). Беше тъмно и нямаше къде да търсим други алтернативи. След първоначалния шок, отидохме на вечеря, където притъпихме чувствителността с няколко бири.
На другата сутрин всичко изглеждаше различно - бяхме някъде в джунглата, заобиколени от непристъпни на пръв поглед гори и далеч от всякаква цивилизация.
След скромна закуска, се отправихме към първото приключение - рафтинг. Екипът, който организираше събитието беше добре подготвен и екипиран.
Моменти преди началото на рафтинга.
Трябва да спомена, че някой от колегите не могат да плуват и за тях това начинание изискваше особено преодоляване на страхове.
Ето някой моменти от рафтинга, който беше прекрасно организиран.
Реката предлагаше доста бързеи, които повишаваха адреналина, следвани от по-спокойни места. Последните 500 м преплувахме в приятно топлата вода с помощта на течението.
В крайна сметка се получи едно прекрасно тийм билдинг начинание, където всички, та дори и неплуващите, изпитаха удовлетворение.
След рафтинга се отправихме на кратка разходка през джунглата до една река, където продължихме с игрите.
Вировете си бяха прилично дълбоки и позволяваха скоци от високо.
Нивото на вода в реката в този сезон е ниско, понеже бяхме преди началото на монсум сезона. В дъждовния период нивото се вдига с около 3-4 метра. Попързаляхме се по гладките камъни, предвождани от едно момче, което винаги първо демострираше къде и как да се пускаме.
Хайлайтът бяха скоци от скалите във вирове.
Имаше общо три възможности с различна височина. Най-екстремното място беше на около 7-8 метра на нивото на реката.
Направихме няколко скока за архива. Рахил, един от колегите, изпълни една своя детска мечта и скочи също, след дълго колебание и подготовка. Аз, като добър колега, леко му помогнах да изживее мечтата си...
Така някак си минаха няколко часа, изпълнени с приключения и закачки.
Половината от групата трябваше да се връща към Коломбо. С Цецо и Пиюш, колегата от Индия, решихме да останем още един ден и да качим Adam's peak. Само ако знаехме в какво се забъркваме...
