Покрай Великденските празници ми се щеше да се раздвижа из все още заснежените била. Спрях се на Мальовица, поради близостта до София и заради височината му, предполагаща богати зимни пейзажи. Отново тръгвах сам и се надявах да срещна съмишленици по пътя.
Празнуването на рожденния ден на тъщата предната вечер не ми попречи да се отправя в ранното великденско утро на път.
След Говедарци не се сдържах вече и извадих канона.
Малко ме хвана яд, че пътя към лифтовете пак не е изчистен. Улеите по заледения асвалт стигаха на места 25см!
В 8:10 вече бях на паркинга на ЦПШ-то. С бодра крачка поех по Меча поляна напред.
Картинката още в ниското си беше зимна. Снежната покривка беше около 1 м., а времето идеално - ясно небе с малки облачета за красота, без вятър и температура малко над нулата.
След 40-45мин бях на х. Мальовица. Идилията там беше пълна.
Разбрах, че група от трима души са тръгнали преди 20ина минути към върха. Поех след тях. За по-лесно предвижване сложих снегоходките. Още повече, че нямаше да ги нося на гръб. С прилично темпо стигнах до първа тераса.
На всеки 2-3 минути вадих фотоапарата да снимам. Просто съм пристрастен да снимам зимни пейзажи. И макар картината да не се променя значително, исках да запечатам всяка извивка и скала.
След първа тераса наклонът намаля. Вървенето по улея беше леко и приятно. Ясно виждаха следи от free riders, идващи тук да се насладят на хубави склонове и на спокойствие.
Добре, че групата пред мен беше направила стъпки, които определено ме улесняваха. В един момент, по средата на склона, вече чувах пулса от врата ми. Трябваше да намаля скоростта ако исках да продължа :-)
картата на тракера ми показваше, че то лежи някъде по краката ми.
Връх Орловец
Всичко беше покрито от дебела снежна покривка.
След Еленино езеро хванах зимната пътека в дясно. Вятърът беше оформил интересни форми в един улей.
Предстоеше ми последното и най-продължително качване по билото на хълма, който се свързва в най-високата си точка с лятната пътека.
В ляво се виждаше целта ми - вр. Мальовица, а в средата и в ляво са вр. Малка Мальовица и Орлето.
Ще ми се да мина маршрута и от там, но затова ще ми трябва малко повече подготовка и другар.
Малко преди излизане на билото срещнах и групата, която вече се връщаше. И те като мен правеха скоростно качване. Позаприказвах се с един от известните български алпинисти Румен Радев.
Щом излязох на самото било останах поразен от панорамните гледки, които се откриха във всики посоки.
Билото към към вр. Мальовица с прекраските снежни козирки
Рилски манастир в ниското
Южни склонове и върхове на Рила и Пирин на заден фон
вр. Малка Мальовица и Орлето (и Витоша на заден фон)
Еленин връх
И партината по която се качих до билото.
Билото на Пирин с приближение
Билото на Рила на юг и изток
вр. Орловец в ляво, а зад него и вр. Ловница
и под краката ми - северната стена
Слизането по такъв терен е песен - почти на бегом. Снегът правеше приземяването ми при всяка крачка плавно и приятно. Спомням си през лятото на 2010 слизането беше далеч по-неприятно по камънака. Въпреки кефа от слизането, силиците ми бяха на изчерпване и започнах да получавам леки крампове.
Витоша тук се промъква на заден фон между Мальовица и Малка Мальовица
Поглед назад към върха от който слизах.
И към долината на Мальовишката река
Беше страхотна зимна разходка, която ме зареди с енергия, макар и да ми изсмука силите за деня. Снимките и спомените ще ме карат да се чувствами и през лятото като на зимен преход.
