неделя, 9 февруари 2014 г.

Зимен траверс Ястребец - вр. Мусала - Трионите

08-09.02.2014


С Дончо отново бяхме планували едно излизане из местните планини. Имахме два дена на разположение, този път при зимни условия. Отдавна имах мерак за зимен траверс по Трионите в Рила и затова се спрях на този предизвикателен вариант. Към нас в последния момент се присъедини и Левката, на когото личното постижение в планинарството беше бл. 40 в Източното на гр. Казанлък :-). Това беше, така да се каже, кръщенето му в планините и за неговия героизъм ще пиша след малко. И за да се чувстваме конфортно по този наистина труден траверс, особено в зимно време, се обадих на Иван, който познаваше добре маршрута.
В ранни зори се отправихме към Боровец, а от там с лифта до Ястребец. Снегът не беше особено много, но достатъчно за да придаде зимно настроение. Групата беше в добро настроение и с бодра крачка поехме към билото. Избрахме да вървим през билния маршрут до Мусала. Шегите и майтапите не спираха. Не спираха и снимките към нашата първа цел днес - вр. Мусала и заснежената шапка на Витоша.


 Заветната цел в средата на кадъра


Заснежена Витоша

Приятелчетата ми, бивши футболисти, са свикнали да позират пред камерата и не спираха да дефилират като на моден подиум пред и около мен.





То не бяха стойки, то не бяха чупки :-). И аз покрай тях се увековечавах.




Снегът на Маркуджик 2 вече беше достоен за снегоходки. 


 Билото с вр. Мусала в далечината.



За едно нещо бях сигурен - физически всички от групата ще се справят с прехода. За психическите предизвикателства обаче да минем по ръба - не бях много сигурен.

Качването към Маркуджик 3 а след него и връх Алеко.







 Последно качване преди Мусала


Долу в ниското се виждаше подсичащата пътека, която преминава през х. Мусала и заслона Мусала.


Зъберите на Трионите бяха постоянно пред погледа ни и колкото повече ги приближавахме, толкова повече респектираха със стръмните си отвеси, тесния ръб и дължината си. Това, че са снежасали и заледени допълнително повдигаше адреналина.




На последния склон преди първенеца на Балканите излезе един доста свиреп вятър, който ни буташе заплашително към ръба на склона. Трябваше да полагаме доста усилия, за да контролираме посоката, в която се движихме.



 Поглед назад


и в ляво, където е сгушен заслона.


Скоро бяхме вече на върха. Ето и някой от прекрасните панорами заснети от вр. Мусала в този ден.





След като оставихме багажа, аз Дончо и Иван решихме да се поразходим по Трионите и да разгледаме, какво и очаква утрешния ден. Левката предпочете да пази сили и да не се обременява с опасностите, които предстоят. До тук той се справи повече от чудесно, като се има в предид, че това е първото му излизане в планината. Макар и не особено техничен, теренът в зимни условия си беше труден, особено с сулния вятър в последната част.  
Някой кадри от тестовото ходене по Трионите.










Денят беше към приключване и багрите на задаващия се залез радваха окото и фотоапарата ми. С Дончо останахме навън да се полюбуваме на залеза, състоящ се някъде зад побелелите върхове на Пирина.





Ето ни и двамата на връхо. И този път успяхме да осъществим един преход, така както в миналото го правихме, когато той се прибере в България. Дано и занапред запазим тази традиция.





На сутринта бяхме планирали да тръгнем рано. Прекрасното време от предния ден обаче се беше предало пред мъглите тази сутрин. Въпреки тях обаче зърнах жива душа до прозореца и излязох да я поснимам.






Преди да тръгнем по Трионите се увековечихме с Левката и Дончо на самия връх.


Движихме се гъсто един зад друг и макар и мъглата да не беше много гъста гледахме да се движим в едно темпо. Иван беше близо до Левката, който в началото се придвижваше малко сковано, но последствие доста умело преодоляваше препядствие след препятствие. Ходенето с котки беше новост за него и трябва да отбележа, че макар маршрута днес да е силно техничен, Левката с (привидна) лекота се справи. Какво му е било на душата - не знам.










Редувахме слизания и качвания по заледени камъни. На едно две места имаше и метални вижета за сигурност. Вятърът създаваше допълнително неудобство, понеже отделни пориви влияеха на баланса ни. "Пътека" по Трионите не се забелязваше явно, но Иван ни показваше местата за преминаване. От време на време се появяваше нещо като пътче, което скоро се губеше между камъните и под снега.



 Към Малка Мусала


Изминатото досега изглеждаше по следния начин от Малка Мусала.





Времето беше ветровитом и мъглата ту се спускаше ту се разсейваше.




На път за вр. Иречек.





Долу в ниското се открояваше Леденото езоро и заслона.


Мъглата започна да отстъпва на ясното време и слънцето.
От вр. Иречек поглед назад към вр. Малка Мусала (в дясно) и вр. Мусала отсреща, както и ръбът, по който бяхме минали досега.




Лятната пътека под нас, както и пистите на Боровец.



След вр. Иричек слязахме до лятната пътека и продължихме по нея към Ястребец.









В заключение мога да твърдя, че траверсът Мусала-Трионите в зимно време е силно предизвикателен и интересен. Освен това прекрасните панорами, които се откриват от вр. Мусала се направо балсам за очите на всеки, обичащ природата човек. На това място благодаря на Иван за това, че отново ни съдейства да се докоснем до диви места на нашата родина, че ни осигури да преспим на най-високото място на Балканите и че ни върна цели обратно в София.