вторник, 21 декември 2010 г.

Рилски езера и водопад Рилска Скакавица - зимно

20.-21.12.2010
Предколедно решихме да се разтъпчем до Рилските езера и да прекараме там два дена. Избрахме нарочно работни дни, за да избегнем евентуално тълпи от пируващи по хижите хора. Направихме си резервация в хижа (хотел) Рилски езера.
Оставихме колата следобед на х. Пионерска и поехме по пътеката нагоре. Отхвърлихме предложения за извозване с джипове, шейни, лифтове и пр. Нищо не може да замени една зимната разходка след натоварена седмица. Макар и облачно имахме добр видимост.


Соня не спираше да работи и тук. Дано обхвата изчезне по горе...









Някъде там около хижата бяха така известните Рилски езера, с които ние много се гордеем и хвалим (...и които вече заприличват на блата, заради замърсяването им)





Идеята беше на сутринта да обходим езерата, а след това да видим замръзналата Рилска скакавица. Но времето  ни обърка сметките. Станхме в непрогледна мъгла. Въпреки това предложих да тръгнем към езерата и да се върнем, ако мъглата не се разсее. Хижаря ни опъти някак си и ние поехме.





Само след 10 мин загубихме всякаква представа накъде трябва да се движим. Соня, представляваща разума в групата, твърдо заяви, че се връщаме. Съгласих се, понеже при такава мъгла може да минем през някое от езерата без дори да разберем ;-)
Върнахме се по собствените си стъпки до хижата. Сбогувахме се с хижаря и тръгнахме към х. Скакавица. Мъглата беше по високите части, така че придвижването към нея ставаше при добра видимост.


Следвахме си маркировката и се наслаждавахме на приятното време.










Все още езерцата не бяха замръзнали в по-ниското.
 
Стигнахме х. Скакавица с нагласата да хапнем топла супа. Не че не си носихме храна, но друго си е да се стопли човек и от вътре.



 Единствения обитател обаче, който срещнахме, беше една гладна котка, жадуваща за малко ласки.

Подсилихме се и ние и котето и тръгнахме срещу течението на р. Скаквица към известния водопад. Той се достига след около 20-30 мин. През зимата е особено атрактивен, понеже замръзва и е поле за ледено катерене на обичащи екстремни усещания хора.

Отчасти се придвижвахме директно по замръзналата река. Тук се вижда какво ни очаква, ако случайно се пропука леда...








Странични водопади по циркуса.
 

вторник, 26 октомври 2010 г.

Ждрела и пещери в около Триград

25.-26.10.2010
Чудех се къде да отидем със Соня и да съчетаем СПА и природа. Незнайно защо се спряхме на Девин. За СПА-то няма какво да разказвам, за това ето някой кадри от пещерите около Триград.
Първа в програмата беше Харамийска дупка. Катеренето по скали, пълзене по тесни тунели и спускане с въже от 40ина метра звучеше повече от привлекателно.  

Самата Харамийска пещера се намира в близост до пещера Дяволско гърло. Минава се през   Триградското ждрело, което е просто уникално с отвесните си скали. 
От паркинга на Дяволското гърло се върви по една горска пътека не повече от 10 мин. Входът на Харамийската дупка отсреща.
Ето и входът отдолу. Той започва на окло 20м. височина и може да се достигне само с катерене
Заходът към пещерата минава от ляво до вдлъбнатината и после придвижването става хоризонтално към входа.
Още една снимка за придобиване на представа за мащаба.
Опитни местни водачи съдействат да си насладите на екстремното преживяване.
В пещерата са отркити следи от праисторически живот.



Тук вече преминаването става чрез пълзене и провиране между скалите. Осветяването е със свещи. Адреналитът преди спускането се покачвеат (ако изобщо се е понижил от катереното)
 Ето и спускането в тъмната дупка.



Навън вече дъждовното време явно надделяваше над слънцето.


Следваше посещение на Дяволското гърло. Всеизвестно е, че там не могат да се видят впечатляващи образувания. За сметка на това човек изживява отблизо мощната стихия на водопада, чийто звук  се подсилва от акустиката на тази подземна дупка. 

Ето го и него - водопада на Триградската река. Падът е 42 м. и е най-високия подземен водопад на Балканите
Изкачване към света на живите :-)



 ... и поглед надолу към подземната река.




След това се запътихме към с. Ягодина за да се качим на панорамната площадка  Орлово гнездо.


Но в селото си заключих ключа на колата вътре в нея (няма да обяснявам подробности, но имаше само един начин това да стане и аз го направих...)
Докато чакахме резервния ключ да дойде от Пловдив уплозотворихме времето с разходка до Ягодинската пещера. 



За разлика от двете по-рано посетени пещери, Ягодинската е богата на пещерни образования. Фигури и форми създавали се от милинони години се показваха с цялата си прелест. Трудно е да се повярва, че хилядолетие след хилядотелие капките вода са се натрупвали и отлагали, за да се  образуват такива разнообразни форми.