След дълго канене и мотане, дойде време да се поразтъпча сред не толкова утъпкани пътища. Още от миналата година замислях едно ходене по западното било на Пирин. Из главата ми се моташе преминаване от вр. Пирин до вр. Албутин. В крайна сметка, след консултация из форуми се спрях на по-кратък, но не по-малко интересен вариант - качване до Даутово езеро от х. Яворов през дерето на потока от самото езеро, вливащ се в Бела река, билен траверс до вр Албутин и слизане през Суходолски превал обратно на хижата.
Както винаги имах ограничено време за изпълнение на плана ми. За куцуз се и успах с над един час. На х. Яворов пристигнах към 7:30 с колата. От там през гората следвах червената маркировка за х. Предел.
Пътеката е приятна. Първоначално имаше леко изкачване, в последстиве наклона се промени и заслизах стръмно през гората. Пътеката след около 20 мин излиза на по-широк коларски път, по който се продължава.
Двете страни на пътя бяха обсипани с малинак, но имах да наваксвам време, затова рядко се изкушавах да откъсна вкусни плодове.
Отделянето от коларския път е маркирано с табели. Тук трябва да се хване тясната лява пътека, а не да се следва досегашния път (който свършва в нищото след няколко стотин метра). Идва се от дясно на снимката и се свива на ляво. Табелката не указва съвсем правилно посоката...
Бях си заредил маршрута в Гармина и го следвах неотлъчно. Бях си дал обет, да не правя импровизации, които обикновено водят до изгубване на пътя и сървайвъл.
Пътеката първоначално влиза в гората, но в последстие става все по светла . Преминават се плантации от малини, а гората отстъпва място на големи храсти - клек и хвойна.
Излязох на моста, където се пресича Бела река. Знаех, че след малко трябва да търся отклонението от маркираната пътека.
Ето го и него. Малка табелка "Даутово езеро - 1ч." лежеше в основата на дървото и сочеше наляво и нагоре. Едва забележима просека се прокрадваше през тревата и храсталака.
Ако се следва маркираната пътека може да се достигне до местността Ушиците и от там да се търси пътеката към Даутово езеро. Аз бях избрал краткия и стръмен път към него. До тук ми трябваха 50 мин.
Следвах тясната ивица, която даваше признаци, някога да е била пътечка. Често сверявах местонахожднието си с маршрута в Гармина. Следвах неотлъчно плана в тази част на прехода. Ето как изглежда пресъхналото дере, по което се изтича водата на Даутово езеро.
За нещастие при преминаването между клековете една клечка ми се заби в лявото око. Наложи се да почакам, докато разбера, че нямам сериозни увреждания.
До езерото стигнах за 1:40 мин от х. Яворов (без почивка) с агресивно ходене. Бях обаче разочарован при вида на Даутово езеро. "Езерото" се беше превътнало в сухия сезон в гьол.
Обръщах се назад да снимам Даутов връх, с надеждата че мъглата ще се разсее. Имах хубава гледка към Плешки връх и Безименен (между Плешки и Даутов).
Една интерсна форма на камък на Каменишки връх - прилича на кресло, от което човек може да се наслаждава на панорамните гледки на 360 градуса.
Самият връх достигнах за 30 мин от Даутово езеро. Той е покрит до голяма степен от клек, но въпреки това открива хубава гледка към съседните върхове и ридове.
От тук следваше билен преход през клек, поляни и камъни. Пътеката на места се губеше и Гармина отново се оакза най-верния ми приятел (и единствен на това място). Следвах маршрута, понеже нямах намерение да се лутам и клек. Откриваха се красиви гледки към рида Окаден, Неврузумския циркус и неговото дере.
Дере на север, Разлог се вижда в полето.
Гледах с респект и ръбчето, което трябваше да премина преди да изляза на Албутин.
Движих се към него и се наслаждавах на околните гледки.
Самото ръбче предтсвлява каменисто стеснение покрито на места с клек и със стръмни склонове от двете му страни. Има пътека, която се прокрадва от двете страни на ръба, а на места върви и по смото било. Силно препоръчително е да се следва. Преминаването изисква повишено внимание, макар и да няма критични места. Има достатъчно клек, за кйто може човек да се придържа. Изминаването на това място отнема не повече от 20-30 мин. бавно, внимателно ходене. Ето и как изглеждат някой от пасажите.
Цялото стеснение и ръб, след като съм го преминал. От Каминшки връх до тук ми отне 1:30 мин.
От тук следва приятно качване към връх Албутин, койото се достига за около 30 мин. В ляво и пред мен мъглата не позволя да се види пълната красота на Пиринкото било и съседните ридове.
Отклонение за заслон Загаза.
Имах силна надежда да видя карстово било и вр. Вихрен от Албутин. Не веднъж съм се наслаждавал на снимки от този връх към главното било и те бяха една от основните причини за да избера този маршрут. Исках лично да поседя и съзерцавам тази картина на живо.
Уви, мъглата беше решила друго. Седнах на върха и зачаках да получа шанс да зърна Кончето и Вихрен. Почаках известно време и успях да изкопча "само" Разложки суходол от хватката на мъглата. Останалото остана скрито за мен днес.
Нямах какво да направя, освен да продължа към хижата през Суходолски превал.
Там срещнах и първите хора за днес.
Ридът Окаден сниман от Суходолски превал. Много е клекясал и преминавате му сигурно е мъчително.
Поглед към голяма част от изминатия път днес (билната част)
Спускането към х. Яворов беше приятно с красиви гледки нагоре към билото и към Стъпалата.
В горичката преди хижата открих едно изворче, което досегашните ми идвания е убегнало от погледа ми.
Като цяло се получи един хубав преход в спортно темпо. Обиколката ми отне около 6 часа, за които събрах достатъчно "материал" за спомени. Качването до Даутово езеро, както и преминаването на ръбчето определено повдигнаха адреналина ми, а гледките от главното било ми разкриха красотата на този малко посещаван край на Пирин. За съжаление маловодието на Даутово езеро и мъглата над Карстовото било ми попречиха да изпълня програма максимум :-)
Все пак съм благодарен за това което видях и преживях. Набелязах си и нови цели за следващото идване тук.
Изключително приятна за четене и полезна статия! Благодаря! Аз също съм любител на алтернативните и не толкова популярни маршрути, които също имат своите достойнства! Тъкмо се завърнахме от Беклемето - Козя стена - Ехо - Юмрук.
ОтговорИзтриванеЩе ни бъдете полезен със споделеното.
Успех!