Предколедно решихме да се разтъпчем до Рилските езера и да прекараме там два дена. Избрахме нарочно работни дни, за да избегнем евентуално тълпи от пируващи по хижите хора. Направихме си резервация в хижа (хотел) Рилски езера.
Оставихме колата следобед на х. Пионерска и поехме по пътеката нагоре. Отхвърлихме предложения за извозване с джипове, шейни, лифтове и пр. Нищо не може да замени една зимната разходка след натоварена седмица. Макар и облачно имахме добр видимост.
Някъде там около хижата бяха така известните Рилски езера, с които ние много се гордеем и хвалим (...и които вече заприличват на блата, заради замърсяването им)
Идеята беше на сутринта да обходим езерата, а след това да видим замръзналата Рилска скакавица. Но времето ни обърка сметките. Станхме в непрогледна мъгла. Въпреки това предложих да тръгнем към езерата и да се върнем, ако мъглата не се разсее. Хижаря ни опъти някак си и ние поехме.
Само след 10 мин загубихме всякаква представа накъде трябва да се движим. Соня, представляваща разума в групата, твърдо заяви, че се връщаме. Съгласих се, понеже при такава мъгла може да минем през някое от езерата без дори да разберем ;-)
Върнахме се по собствените си стъпки до хижата. Сбогувахме се с хижаря и тръгнахме към х. Скакавица. Мъглата беше по високите части, така че придвижването към нея ставаше при добра видимост.
Стигнахме х. Скакавица с нагласата да хапнем топла супа. Не че не си носихме храна, но друго си е да се стопли човек и от вътре.
Подсилихме се и ние и котето и тръгнахме срещу течението на р. Скаквица към известния водопад. Той се достига след около 20-30 мин. През зимата е особено атрактивен, понеже замръзва и е поле за ледено катерене на обичащи екстремни усещания хора.
