Показват се публикациите с етикет Родопи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Родопи. Показване на всички публикации

понеделник, 25 август 2014 г.

Беглика фест 2014 - светът погледнат от нов ъгъл

23. и 24.08.2014



Някъде през седмицата случайно погледнах един банер - Беглика фест 2014. Заинтересувах се и разгледах програмата. Образование, култура и икономика представени през призмата на алтернативна перспектива. Това съчетано с богата детска програма и...язовир насред Западните Родопи...Отправихме се в събота сутрин без кой знае какви очаквания. Набелязохме някой събития от богатата програма. Пуснаха ни почти до феста заради децата.





Идилията беше пълна.  Тълпи от хора, опънали палатките си навсякъде, където е имало 3 кв. м равно място. Бяха стотици палатки.




Тук дрехите и външният вид нямаха значение. Суетата от цивилизацията сякаш беше спряна на пропусквателния пункт.
Отправихме се първо към детската градина. Там целодневно имаше занимания за децата.

Първо се заехме да направим една цветна чапла от тоалетни рула.



Следва тетаър с кукла на конци.







Кулуминацията за деня беше самостоятелната езда на Ема.







 Мама наблюдава с гордост малкия ездач. Кристиян вече си взима следобедния сън.



И пак в детската градина на театър.







Преди да се оттеглим към хотела посетихме каба-сцената. Още преди да я видим, чухме неповторимия звук на родопската каба гайда. Всеки един косъм по тялото ми настръхна. Беше уникално. Пред сцената десетки се бяха хванали на хоро и танцуваха.


Ето още едно видео, понеже снимките са безсилни, да пресъздадат чувството.


Вечерта преспахме на Цигов чарк, че всичко наоколо беше резервирано.
Наспани и в добро настроение отделихме в неделя още няколко часа на феста.







Започнахме с уъркшоп за деца за работа с глина.





Следваше сглобяване на каба-гайда и малко гимнастика...с хора.




Ето и моменти от околните събития - дискусии по определени теми и свободни занимания.














Преди да тръгнем се позабавлявахме на айляк хамаци. Май ще си купя скоро такъв :-)







Беше страхотно преживяване както за децата така и за нас с мама. Догодина планувам(е) да сме тук на палатка. Благодарим много на организаторите за отличната подготовка и избора на събития.






вторник, 26 октомври 2010 г.

Ждрела и пещери в около Триград

25.-26.10.2010
Чудех се къде да отидем със Соня и да съчетаем СПА и природа. Незнайно защо се спряхме на Девин. За СПА-то няма какво да разказвам, за това ето някой кадри от пещерите около Триград.
Първа в програмата беше Харамийска дупка. Катеренето по скали, пълзене по тесни тунели и спускане с въже от 40ина метра звучеше повече от привлекателно.  

Самата Харамийска пещера се намира в близост до пещера Дяволско гърло. Минава се през   Триградското ждрело, което е просто уникално с отвесните си скали. 
От паркинга на Дяволското гърло се върви по една горска пътека не повече от 10 мин. Входът на Харамийската дупка отсреща.
Ето и входът отдолу. Той започва на окло 20м. височина и може да се достигне само с катерене
Заходът към пещерата минава от ляво до вдлъбнатината и после придвижването става хоризонтално към входа.
Още една снимка за придобиване на представа за мащаба.
Опитни местни водачи съдействат да си насладите на екстремното преживяване.
В пещерата са отркити следи от праисторически живот.



Тук вече преминаването става чрез пълзене и провиране между скалите. Осветяването е със свещи. Адреналитът преди спускането се покачвеат (ако изобщо се е понижил от катереното)
 Ето и спускането в тъмната дупка.



Навън вече дъждовното време явно надделяваше над слънцето.


Следваше посещение на Дяволското гърло. Всеизвестно е, че там не могат да се видят впечатляващи образувания. За сметка на това човек изживява отблизо мощната стихия на водопада, чийто звук  се подсилва от акустиката на тази подземна дупка. 

Ето го и него - водопада на Триградската река. Падът е 42 м. и е най-високия подземен водопад на Балканите
Изкачване към света на живите :-)



 ... и поглед надолу към подземната река.




След това се запътихме към с. Ягодина за да се качим на панорамната площадка  Орлово гнездо.


Но в селото си заключих ключа на колата вътре в нея (няма да обяснявам подробности, но имаше само един начин това да стане и аз го направих...)
Докато чакахме резервния ключ да дойде от Пловдив уплозотворихме времето с разходка до Ягодинската пещера. 



За разлика от двете по-рано посетени пещери, Ягодинската е богата на пещерни образования. Фигури и форми създавали се от милинони години се показваха с цялата си прелест. Трудно е да се повярва, че хилядолетие след хилядотелие капките вода са се натрупвали и отлагали, за да се  образуват такива разнообразни форми.