Гергьовденско кросче - Войнежа-Сухата река-Илиювци-Берковци-Тодоровци-Войнежа

06.05.2016

След като мускулите ми се повъзстановиха след велоразходката реших да потичам малко из околните махали. Макар и да беше валяло през последните 2-3 дни почти непрекъснато и горските пътища бяха прогизнали, имах нужда да изразходя малко енергия. Особено в предвид какво ме очакваше малко по късно... гергьовденско агне по нашенски

Първоначалната ми идея беше да потичам до махала Сухата река и да потърся горския път за с. Средни колиби. Някак си ми витаеше мисълта, че през лятото мога да потичам до язовир Йовковци, да се изкъпя и прибера обратно до Войнежа. Тръгнах и обух five fingers. Досега не ги бях тествал в мокри и кални условия - време беше. До махала Сухата река бяха 2.5-3 км с лек наклон нагоре.

Не видях хора, но едно-две дворчета бяха поддържани. От там терена стана по-стръмен. Горският път беше ясно очертан, личеше си, че скоро бяха идвали машини за сеч. Преминах през една борова горичка, която беше откритието ми, понеже търсех да си набера борови връхчета за домашен боров мед. Завърнахме се по-късно през деня с децата за да си наберем малко.

В билната част на трасето имах съвсем бегла видимост към северните склонове на Еленския балкан и зърнах през дърветата само крайчица на язовир Йовковци.

Следваше 1-1.5 км екстремно спускане по изключително стръмен, мокър, кален и хлъзгав терен. По чудо се посхлъзнах и паднах само веднъж, но на много места се придвижвах като на ски надолу.  

В ниското излязох на асфалтов път. По случайност мина кола, шофьорът на която ме осведоми, че това е пътя между Средни колиби и Бадевци/Берковци. Знаех от миналата година, че има пътека от Берковци до махала Тодоровци и с. Войнежа, така че без да се замисля продължих нагоре по асфалта. 

Читалището на село Берковци от 1933

както и една от последнирте къщи

 

Пътят от Берковица се изкачва до началото на обширна поляна, където рязко се свива в ляво покрай долната едва забелижима от храсталаци и зеленина къща.

След Берковци имаше леко лутане докато открия правилната пътека за Тодоровци. 
 

Пътека, както и последния път беше нещо средно между тинясало блато и трасе за крави. Наложи се да прескачам дървета, да пълзя под клони, да газя в кал и локви.

В нито един момент обаче не съжалявах, че бях там.

Съвсем скоро бях възнаграден  с чудна панорама към с. Вонеща вода. Бях малко над махала Тодоровци.

В крайна сметка се получи 1.5 часа прекрасен планински крос с изминати 16 км. пресечен терен и 720 м положителна денивелация. 

А за награда ме чакаше ето това.

Велопреход някъде из Еленския балкан

03.05.2016

Една седмица на с. Войнеже около Гергьовден подкладждаше у мен силно желание за опознаване на околните махали и забележителности. Бях си взел както колелото така и five fingers за планинско бягане. Още първия ден вече не ме свърташе на едно място. Преспах децата на обяд, метнах се на колелото и се отправих към с. Кладни дял. Беглата ми идея за кратък велопреход бе да пообиколя из резерват Савчов чаир, чиято информационна табела от еврофондове дремеше от няколко години в центъра на нашето село. Резерватът предствлява естествена вековна букова гора. Срещат се представители на габър, явор, дива череша, ива, зимен дъб, дрян, шипка. 

Савчов чаир е почти равно отдалечен от селата Кладни дял, Баждари, Дрента и Драгийци. 

Според табелата има обходно пътека и надеждата ми беше да я открия. До Кладни дял беше асфалт, който улесняваше изкачването на около 200м. денивелация. 

Там отново видях познатата информационна табела, но липсваха каквито и да е насоки за началото на резервата. Тръгнах на слука. Постепенно асфалта отсъпи място коларски път. 

Баща ми беше споменал, че горските редовно ходили с джип до резервата да оставях храна на дивите животни. Надявах се да се движа по техния път. Следваха леки слизания и качвания. Карах покрай едно дере на река и понеже бях в ниското нямах добра видимост. На един завой пред мен искочи една лисица. Спря се, погледна ме и се шмугна в дерето, преди да успея да извадя телефона да я снимам. Въпреки това за момент погледите ни се засякоха. Това беше втората среща с диво животно за деня, след като сутринта с баща ми видяхме една сърна на пътя от Вонеща вода. Както по-късно щях да установя, следваше още една среща с дивеч.

По пътя се наложи да пресека една река с колелото. Стигнах една порутена двуетажна сграда в средата на нищото. 

Кой ли е я построил тук на няколко километра от Кладни дял, без ток и вода? Имаше следи от тежки машини, които, предполагам, изнасяха дърва от гората. Пътят имаше много разклонения. Нямам обяснение как си избирах посоката, в която да продължа. Просто карах напред. Наклона започна да става все по-стръмен, а калта по земята все по-дълбока. Наложи ми се да бутам колелото по стръмните участъци. Вече бях навлязъл в стара букова гора, която рядко вижда преминаващи хора. 

Всякаква информация, маркировка, а камо ли табела за резервата липсваше от Кладни дял насам. Въпреки това бях сигурен, че вече се движа из вековните букови гори на Савчов чаир.
След продължително каране и бутане излязох на едно голо място с хранилка за сърни, както и вишка за ловджии... Странно, понеже не мислех че в резервата ще видя ловджийска вишка. Там се събираха три пътя. 

Продължих в посока, обратна на тази от която идвах. Следваше отново стръмно качване, което след около 15-20 мин. ме изведе на една панорамна площадка. 

За първи път от тръгването си имах възможност да видя околните била на силно набраздената централна част на Стара планина. Погледнах картата на телефона си и открих едно връхче наблизо. 

На самото било видях няколко пътя да се пресичат и да отвеждат в различни посоки. Тъкмо се чудех на къде да хвана и на едно дърво видях маркировката и упътващи табелки. Бях на новомаркираната пътека между селата Кладни дял и Дрента. 

Нейното преминаване влизаше в плановете ми, затова реших да следвам стрелките в посока Кладни дял. Така щях да се върна обратно по различен път от този, по който се движех досега. На картата в близост се виждаше връх Мандрата (830м.), но мисля че същия връх е указан и като Главата. Подкарах колелото по панорамната билна пътека, но често спирах да правя снимки. 

След около километър отново влязох в гора. Тази беше като от приказките - хрупкаво зелената трева по и около пътя  беше закриляна от вековни букови дървета. Беше страхотно усещане да се движа по толкова диви места. 

Качването обаче, изненадващо за мен, продължаваше. Знаех, че Стара в планина в тази си част не е особено висока, но в най високата си точка достигнах 940 м. надморска височина. Силити ми бяха на привършване и постоянно си повтарях, че след толкова качване, скоро неизменно ще дойде и така чаканото спускане. Понеже бях излязъл на „кратка” велоразходка, не бях взел нито вода с мен, нито нещо за ядене. Коремът ми ясно изразяваше нуждите си, а аз бях още делеч от цивилизацията. Започнах да получавам и схващане на десния крак. За момент си помислих, че пак се изсилих.

Гледайки по картата имах още поне 10 км, 6 от които бяха по горски и полски път. През цялото време следвах маркировката. Зад един завой имах късмета да видя един сръндак, който ме засече за секунда с поглед и изчезна преди да имам възможността да го "отстрелям" с фотоапарата си. 

След поредното изкаване отново излязох на панорамно било. Нямаше по високо място в близост и бях уверен, че скоро ще започне и пускането. Така и беше – стръмно, продължително спускане по мек кален полски път. 

Гледах с наполовина отворени очи, понеже се страхувах да не си хвърля кал в очите. Там където станеше равно или нагоре нямах шанс да карам, понеже потъвах с колелото в калта. Вече се виждаха и покривите на къщите от Кладни дял, а тези на Тодоровци в дясно от мен.

Скоро се откри и пректрасна гледка в ниското към моето любимо село Войнежа, заедно с махалите Сухата река, Поповци и Горния Войнеж.

Малко преди да стъпя  на асфалт и около 3,5 часа след като тръгнах, срещнах и първия човек от началото на велоразходката си – един пастир на крави. Упъти ме  и продължих. 

Предстоеше ми 4км асфалтово спускане, от което изпитах пълна наслада. На центъра видях колелата на Ема и Кристиян и веднага се досетих къде са – при бременната кобила Грета. 

Бях прегладнял, прежаднял но и доволен от видяното, изживаното и постигнатото - 3:35 мин велоразходка, от които 3:20 мин в движение, 26 км изминато разстояние и почти 1200м положителна денивелация. Бях изцеден, но и щастлив. Сега остава да разпитам кмета, къде точно съм бил...