Гергьовденско кросче - Войнежа-Сухата река-Илиювци-Берковци-Тодоровци-Войнежа

06.05.2016

След като мускулите ми се повъзстановиха след велоразходката реших да потичам малко из околните махали. Макар и да беше валяло през последните 2-3 дни почти непрекъснато и горските пътища бяха прогизнали, имах нужда да изразходя малко енергия. Особено в предвид какво ме очакваше малко по късно... гергьовденско агне по нашенски

Първоначалната ми идея беше да потичам до махала Сухата река и да потърся горския път за с. Средни колиби. Някак си ми витаеше мисълта, че през лятото мога да потичам до язовир Йовковци, да се изкъпя и прибера обратно до Войнежа. Тръгнах и обух five fingers. Досега не ги бях тествал в мокри и кални условия - време беше. До махала Сухата река бяха 2.5-3 км с лек наклон нагоре.

Не видях хора, но едно-две дворчета бяха поддържани. От там терена стана по-стръмен. Горският път беше ясно очертан, личеше си, че скоро бяха идвали машини за сеч. Преминах през една борова горичка, която беше откритието ми, понеже търсех да си набера борови връхчета за домашен боров мед. Завърнахме се по-късно през деня с децата за да си наберем малко.

В билната част на трасето имах съвсем бегла видимост към северните склонове на Еленския балкан и зърнах през дърветата само крайчица на язовир Йовковци.

Следваше 1-1.5 км екстремно спускане по изключително стръмен, мокър, кален и хлъзгав терен. По чудо се посхлъзнах и паднах само веднъж, но на много места се придвижвах като на ски надолу.  

В ниското излязох на асфалтов път. По случайност мина кола, шофьорът на която ме осведоми, че това е пътя между Средни колиби и Бадевци/Берковци. Знаех от миналата година, че има пътека от Берковци до махала Тодоровци и с. Войнежа, така че без да се замисля продължих нагоре по асфалта. 

Читалището на село Берковци от 1933

както и една от последнирте къщи

 

Пътят от Берковица се изкачва до началото на обширна поляна, където рязко се свива в ляво покрай долната едва забелижима от храсталаци и зеленина къща.

След Берковци имаше леко лутане докато открия правилната пътека за Тодоровци. 
 

Пътека, както и последния път беше нещо средно между тинясало блато и трасе за крави. Наложи се да прескачам дървета, да пълзя под клони, да газя в кал и локви.

В нито един момент обаче не съжалявах, че бях там.

Съвсем скоро бях възнаграден  с чудна панорама към с. Вонеща вода. Бях малко над махала Тодоровци.

В крайна сметка се получи 1.5 часа прекрасен планински крос с изминати 16 км. пресечен терен и 720 м положителна денивелация. 

А за награда ме чакаше ето това.