Някъде през август Венци и Бени ми се обадиха, че ще ходят до Осоговската планина и връх Руен. Все още безработен по това време, не се замислих и веднага приех. Оставих цялата организация в техни ръце. Просто се оставих да прекарам поредния прекрасен ден сред нашата чудна природа. Още повече, че дестинацията е малко в страни от масовите маршрути и събуди допълнително интереса ми.
Преди 10:00 вече бяхме паркирали и с недоумение гледахме табелите в началото на пътеката.
Чудехме сме дали тези 18 км са за двете посоки или само до върха... хм. Ако не си бяхме губели времето с икономическо следване сигурно щяхме да знаем отговора ;-)
Та поехме в указаната посока.
С Венци малко се отплеснахме с приказките и изглежда сме забравили за малко, че не сме сами... Добре, че Бенито е от добрите.
По пътя срещахме често групи от берачи на боровинки. Всички имаха някакви модерни гребени с кофичка, позволяващи да събират плодовете бързо и лесно.
Похапвахме и ние всякакви вкусотии - боровинки, малини, диви ягоди...
Разбира се имахме и по-солидна храна за дългия път.
Можехме да се предвижим и по-бързо, ако ключовете на тази машина бяха на таблото...
На заслон Превала направихме кратка почивка. За съжаление тук нещата са оставени безстопанствено и бавно, но сугурно се рушат. А кой знае колко пъти този заслон е бил спасително място на изпаднали в лоши условия туристи?
За момент имаше възможност мъглата да погълне и единствената ни спътница.
Едва успях да я измъкна :-)
Малко преди връха се намираше заслон Руен. До него спокойно се излежаваха няколко кончета, които дори ни оставиха да се доближим и да ги погалим.
Самият връх се намира на границата ни с Македония и е гранична зона на европейския съюз. Тук от време на време минава гранична полиция и проверява документите (както ще видим по-късно).
След като похапнахме и поснимахме тръгнахме обратно. Мъглата постепенно, но сигурно се разсейваше. И макар да се връщахме по същия път, пред нас се появяваха нови пейзажи, които до преди няколко малко бяха забулени под мъглата.
Зад един от хълмовете се натъкнахме на гранична полиция, проверяваща документите на боровинко-берачите. Ние изглежда приличахме на граждани на ЕС и бяхме пощадени от контрол.
По долу не можах да се сдържа и си купих от преминаващите камиони с берачи малко горски боровинки. Изглежда дори те бяха организирани да берат и извозвани до различни места в района. Жалко, че не хората трудещи се тук в планината а разни прекупвачи и търговци ще си напълнят джобовете.
Като цяло разходката до върха и обратно (общо 36 км) е продължителна, но много приятна и без особени трудности. Изисква се единственодобра компания, свободен ден и що годе стабилно време. Места за прикритие при дъжд липсват, освен двата споменати заслона.
Предполагам, че зимата тук също ще е прекрасно за преход.
