Дакар - неочаквано добра дестинация

Отвори се командировка до Дакар, Сенегал. Вече бях ходил два пъти до Нигерия и някак си Африка ме привличаше със своята пъстрота и автентичност. Чудех се какво ли ме очаква в Дакар (освен целодневните срещи с бизнес партьори, за които няма какво да разкажа). Летях през Истанбул. След излитането се насладих на прекрасните пейзажи на Стара планинан и Родопите. Ето и малко впечатления от високо.

Пловдив от високо

Небето над Босфора беше магическо...

Сахара просто е нереално голяма. Надявам се да ми се отдаде скоро възможност да се насладя на нейното величие от близо. 

Бедуински селища в Алжир

над Мавритания

Пристигнах в събота вечер, а на сутринта се събудих със следната гледка от терасата на хотела.

Неделя се оказа ден за разходки и опознаване. Насочих се първо към фара, който указва посоката на корабите, минаващи покрай най-западната точка на африканския континент.

После се отправих до монумента на африканския ренесанс - казват, че бил най-високата статуя в света - 52 м... по-висока от статуята на свободата в Ню Йорк и на Исус Христос в Бразилия. Без значение дали е най-висаката или не, монументът на африканския ренесанс е впечатляващ.  Намира се на един 100м хълм-близнак на този, на който се извисява фара.

Самият монумент представлява афро мъж, жена и дете на раменете на мъжа. Качих се срещу 10 евро до платформа, от която се откриваше гледка към целия град. 

Освен това посетих и изложби от подаръци и скулптури, намиращи се на втория и третия етаж на монумента.

От високото видях една джамия на близо и реших да се разходя до нея. Поех по един прашен път, който ме водеше през ежедневието на Дакарци. Оглеждах се леко уплашено, но местните или ме игнорираха или ми хвърляха по един любознателен поглед. 

Джамията се указа по-далеч и реших да се прибера в хотела преди да я стигна. Беше голяма жега и дрехите ми бяха изжяло мокри. А-а-а забравих да спомена, че от Турските авиолинии ми бяха оставили багажа в Истанбул...

Вечерта се отправихме с колегите до голямата джамия и центъра на града. След малко лутане стигнахме джамията, която вече беше затворена.

Няколко дни по-късно Соня ме събуди към 5:30, забравила разликата в часовете. Станах и се раходих до кея на хотела. Ето и изгрева на Атлантика...

... както и залеза

Единственият обяд, който успяхме да реализираме сред безкрайните срещи беше в  Sea Plaza, най-модерният мол в Дакар. Смятам, че с такива обяди на брага на океан човек лесно може да свикне.

Преди да отлетя обратно за снежна София един от колегите ме заведа до пазар за сувенири както и на едно страхотно място за релакс - отново на атлатическия бряг. Няколкото часа прекарани там ме накараха да се отпусна и насладя на прекрасните пейзажи наоколо.

Тръгнах си към в къщи, но скоро се надявам пак да дойдем цялото семейство тук. Дакар определено си заслужава едно посещение. Освем споменатите места, могат да посетят и няколко острова с интересна история.