събота, 20 февруари 2016 г.

Шри Ланка част 1 - рафтинг и джунгла

20.-21.02.2016

Отново благодарение на една спонтанна командировка имах шанса да разгледам и опозная една далечна и екзотична страна - Шри Ланка. Предвиждаше се да остана там 2 седмици служебно. Със Соня обаче решихме да останем едно седмица допълнително и да обиколим страната. 
След седмица усилена работа по проекта, с колегите решихме да разпуснем за ден-два. Групата беше доста разнородна - двама от България, двама от Пакистан, един от Холандия и един от Индия. Поинтересувах се от местните колеги, какво може да се предприеме за почивните дни, като се има в предвид сезона и времето за пътуване. Препоръчаха ни рафтинг, разходка из джунглата, скоци в река от високо както и естествена пързалка. При желание имахме възможност да се качим и един от най-емблематичните върхове в Шри Ланка - Адамов връх (Adam's peak или Sri Pada - 2.243 м). 
В петък след работа напуснахме прашния Коломбо и се отправихме към селище наречено Китулгала, където щяхме да нощуваме. Разстоянието от 90 км взехме за... около 4 часа. Първата изненада при пристигането беше, че нямаше места в хотела, който ни препоръчаха. Оставихме всичко в ръцете на организаторите на рафтинга и другите приключения - Team39 White water Rafting. Подслониха ни в нещо като хотел, където огромни мутирали хлебарките се разхождаха навсякъде.Имаше и други обитатели  в стаите - гущерчета, които се хранят с комари големи, като малки врабчета.  



Дадоха ни две свободни стаи с по три легла.  Абе купона беше пълен, а така търсената екзотика - на високо ниво :-). Беше тъмно и нямаше къде да търсим други алтернативи. След първоначалния шок, отидохме на вечеря, където притъпихме чувствителността с няколко бири.
На другата сутрин всичко изглеждаше различно - бяхме някъде в джунглата, заобиколени от непристъпни на пръв поглед гори и далеч от всякаква цивилизация.






След скромна закуска, се отправихме към първото приключение - рафтинг. Екипът, който организираше събитието беше добре подготвен и екипиран.



Моменти преди началото на рафтинга.

Реката изглеждаше спокойна и не особено дълбока. В последствие щяхме да видим другата и страна...




Трябва да спомена, че някой от колегите не могат да плуват и за тях това начинание изискваше особено преодоляване на страхове. 


Ето някой моменти от рафтинга, който беше прекрасно организиран.


Реката предлагаше доста бързеи, които повишаваха адреналина, следвани от по-спокойни места. Последните 500 м преплувахме в приятно топлата вода с помощта на течението. 


В крайна сметка се получи едно прекрасно тийм билдинг начинание, където всички, та дори и неплуващите, изпитаха удовлетворение. 

След рафтинга се отправихме на кратка разходка през джунглата до една река, където продължихме с игрите. 


 По пътя обаче видяхме това чудовище (беше около 10 см. в диаметър).

Фотографът, Цецо, в опасна близост до чудовището.



Вировете си бяха прилично дълбоки и позволяваха скоци от високо.


  

Нивото на вода в реката в този сезон е  ниско, понеже бяхме преди началото на монсум сезона. В дъждовния период нивото се вдига с около 3-4 метра. Попързаляхме се по гладките камъни, предвождани от едно момче, което винаги първо демострираше къде и как да се пускаме.

Хайлайтът бяха скоци от скалите във вирове. 





Имаше общо три възможности с различна височина. Най-екстремното място беше на около 7-8 метра на нивото на реката. 


Направихме няколко скока за архива. Рахил, един от колегите, изпълни една своя детска мечта и скочи също, след дълго колебание и подготовка. Аз, като добър колега, леко му помогнах да изживее мечтата си...

Така някак си минаха няколко часа, изпълнени с приключения и закачки. 


Половината от групата трябваше да се връща към Коломбо. С Цецо и Пиюш, колегата от Индия, решихме да останем още един ден и да качим Adam's peak. Само ако знаехме в какво се забъркваме...

Няма коментари:

Публикуване на коментар