След месеци на уговорки по скайп и телефона, Дончо се прибра от Лондон и нищо не стоеше пред нас да осъществим традиционния си поход из диви места. В предвид, че жените и децата ще са на с. Турия, решихме да се насочим към национален парк Централен Балкан. И по точно към скритите водопади и пръскалата. Бях подготвил тракове, бях прегледал пътеписи, срещнах се и с Ачо, бивш съученик, който работи в парка и познава деретата и пущинаците като петте си пръста. Имах цялата нужна информация да посетим Петкановите водопади, Пенчовското пръскало, Къдемлийското пръскало, вр. Голям Кадемлия и Елидере със своите водни каскади. Трябваше да стане един перфектен двудневен преход с преспиване на палатка край х. Равна.
В 7:00 бяхме на изходна позиция в местност Паниците. Хванахме зимната маркировка по Занагота и бързо набрахме височина. Както винаги с Дона се върви лесно.
Имаше закачки, но и сериозни теми за живота. На няколко пъти пресичахме коларския път, водещ до вр. Ботев. Видяхме едно интересно архитектурно произведение - може би с цел да ограничи последствията от падане на лавини?!
За около 2 часа стигнахме мястото, от което напуснахме пътя. Насочихме се на дясно в посока на пасящите крави.
Друго стадо на отсрещния склон.
Поехме по пасища и ливади в посока на първата ни цел - Петканови водопади. Вече имахме прекрасна гледка към масивния връх Голям Кадемлия, който трябваше да покорим на следващия ден.
Поглед надолу
В неговите поли на полянка с лек наклон ни чакаше х. Равна в късния следобед.
Скоро започнахме да долавяхме шума на падащата вода. След поредната скала Петканови водопади изкочиха под нас. Бяхме излези над тях, така че да им се полюбуваме от птичи поглед.
Решихме да се насладим на този момент преди да стартираме проучването си към неговите недра. Седнахме на една скала и закусихме с гледка към водопадите и образувалото се дере.
След като се подкрепихме, заслизахме по трудния терен. Липсата на пътека прави преминаването по стръмния склон опасно.
Добре че имаше туфи и храсти, които служеха за опора. Излязохме в горната третина на около 50 метровия водопад. От дясно на нас имаше един улей, който позволява слизане до подножието на каскадата. Дончо заслиза надолу, докато аз се покатерих по една скала за да снимам пада на водата от възможно най-високото място.
Бях на сантиметри от пропастта и само на 2-3 метра от водопада. Адреналина беше стигнал нова върхова стойнст. Заслизах към Дончо, който вече беше стигнал най-ниската му точка.
Ето и Петкановите водопади снимани от долу.
Едно кратко видео дава допълнителна представа за красотата на местността.
Поради наличие на улеи в скалите, от тази переспектива не може да се види целя пад.
Постояхме малко и затрапахме нагоре към раниците си. Качихме се и на мястото, от което водите се спускат в дълбоката пропаст.
От тук имахме два варианта. Да продължим срещу течението на реката и да се полюбуваме на други красиви, но по малки водопади. Или да хванем склона на дясно и да се насочим напряко към Пенчовското пръскало. Избрахме втория вариант. За ходене в местност без каквито и да е пътеки силно препоръчвам GPS приемник, както и заредени тракове или маршрути.
Скалата в центъра на снимката е мястото, където закусвахме, а водопадите се падат по стръмния склон срещу нея.
Величественото Тъжанско дере прорязваше дълбоко южните склонове на Централен Балкан. Някъде зад него се разпростираше Розовата долина.
Скоро излязохме на една пътека, която ни отведе към Пенчовското пръскало. То се виждаше отдалеч в подножието на вр. Малка козя стена.
Преди да отидем до там, се отбихме до една овчарска колиба.
Отправихме се към следваща ни цел - Пенчовското пръскало, което незнайно как се захранва от едно малко поточе, а образува такъв буен водопад.
Беше около обяд и трябваше да измислим как да подходим. Спряхме се на варианта да качим първо вр. Малка козя стена и после да се полюбуваме на водопада. Оставихме раниците до Пенчовската река над водопада и захапахме нагоре. Изказването на още 150 м денивелация не беше леко, но за сметка но това поляните от кантарьон и мащерка пълнеха душата и сетивата.
От върха се откриваше величествена гледка. Под нас имаше 200-300 м пропаст. Едно подхлъзване или невнимание, ще доведе със сигурност до трагичен край.
На отсрещното било позираше Кадемлийското пръскало.
Под него се вижда пътят, който свързва с. Тъжа с гр. Априлци (подходящ само за високопроходими коли).
Ето ни и нас, позирайки пред Къделмийслото пръскало.
На върха решихме да се спуснем през седлото между Малка козя стена и Пенчовко прасе до р. Тъжа и от там да се качим през гората до Кадемлийското пръскало. След това по пътя щяхме да отидем до х. Равна за заслужена почивка.
Преди това обаче се насочихме плътно по скалите към Пенчовското пръскало. Слизането от Малка козя стена е трудно и трябва да се внимава, човек да не се подхлъзне. И тук ползвахме камъни, храсти и туфи за опора.
Приказната гледка към водопад Пенчовко пръскало.
Ореолът от цветове преминаващ през средата на водопада му предаваше особен магнетизъм.
Полюбувахме се известно време и се върнахме при раниците за обяд. Седнали на брега на Пенчовската река унищожихме и последните сандвичи предвидени за два дни преход. А бяхме преминали само 1/3 от него.
Набрахме сили, пийнахме студена изворна вода и започнахме слизането към р. Тъжа. По права линия бяха около 500-600м до реката с изключително силен наклон. Слизахме бавно и внимателно на зиг-заг.
Пътека липсваше. Дърветата ни служеха за сигурна опора. Щеките също помагаха да балансираме по стръмния терен.
За съжаление по средата на слизането стана тежък инцидент, който наложи прекратяване на прехода ни. За късмет всичко се размина със 30ина шева, силна уплаха, както и урок за цял живот. Последно искам да подчертая, че ни трябваха около 3,5 часа да се измъкнем от това място с Дончо след инцидента, за да получим помощ. При това нямаше счупени крайници. С това искам да кажа, че само секунда невнимание, едно лекомислие и недомислие, може да преобърне живота ни. Ние имахме късмет, за което благодарим на Бог, че ни упази.
Няма коментари:
Публикуване на коментар