Карстовото било на Пирин - първи зимен опит

11.03.2011

Отдавна си мечтаех да направя един зимен преход по Карстовото било на Пирин с преспиване в заслон Кончето. Идеална възможност се отдаде при ски-почивката на Банско. Със Соня решихме освен ски да отделим 3 дни за разходки из Пирина. Понеже нямахме нужния опит и познания за такава експедиция се свързахме с Иван, за да осъществим плана си. С него уточнихме подробностите по телефона и се срещнахме в Банско. От там поехме към Беталовото и след като оставихме колата закрачихме по пътя нагоре. Разходката беше приятна, само където раниците ни бяха неудобни и пълни.  Още в самото начало на една дървена платформа се отрки прекрасна панорама към Разложката котловина, Рила и Родопи.

Не бързахме, имахме достатъчно време следобеда да се качим.На хижата се оказа че сме само ние и хижаря. Похапнахме, поприказвахме и легнахме да събираме сили за прехода през следващия ден. Целта ни беше заслон Кончето. 

Времето беше перфектно за това време на годината. Рано сутринта тръгнахме след кратка закуска. Иван беше приятна компания и изглежда знаеше имената на всеки един камък и връх - на български и турски, остатък от нашето историческо минало.

Първа почивка на заслона, преди да излезем от горската част на пътеката.

Продължихме да следваме зимната маркировка. Наложи се да сложим и снегоходките, понеже снегът беше доста мокър и се потъваше. 

 

Изкачването с тежката раница изискваше особени усилия за Соня. Вървяхме бавно заедно. 

Отчастъкът до Суходолски превал ни отне по-дълго от планираното. Но достигайки бяхме възнаградени. Отрки ни се истинска зимна приказка. Пейзажът се променяше ежеминутно, благодарение на вятъра по билото. 

Трябваше  да си направим равносметката на силите и времето. Оставихме Соня да реши. Тя се чувстваше истински уморена, а и оставащото качване трябваше да се има в предвид. 

Преценихме, че ще е по добре да се върнем, вместо да загубим удоволствието от прехода. И по-добре... Оказа се че моята скъпа съпруга вече е била  бременна от почти 2 месеца... Няколко дни по-късно разбрахме хубавата новина, а месеци по-късно се роди дъщеря ни Ема. 

Заслизахме надолу и решихме за утрешния ден да изберем по-лесен маршрут. Иван предложи да се качим на вр. Полежан.

И ето, че мотото на този блог беше потвърдено. Важно е човек да изпита удоволствие от преходите в планината, а не да постигне набелязаната географска цел. 
Месец и половина по-късно пак бях тук и осъществих желанието си за зимен траверс по Кончето със спане на заслона.