След като оставихме зимния преход през Кончето за друг път се отправихме към Добринище със Соня и Иван. Идеята беше да се качим сутринта с лифта до х. Безбог и от там да се разходим до вр. Полежан по стандартния зимен маршрур.
Началото на нашата пешеходна разходка - х. Безбог със замръзналото езеро пред нея.
Пътят нагоре вървеше плавно и няма особени технически трудности.
Бяхме единствените живи същества. Необеснимо е как през лятото тук стават задръствания, а сега когато зимата е изрисувала такъв прекрасен пейзаж - няма жива душа (може би и по-добре).
След около 2,5 часа бяхме на Полежан. Гледките бяха като дрога - искаш все повече и по-дълго да им се наслаждаваш...
Накъдето и да погледнеш - бели върхове и кристално синьо небе.
Пътят обратно...
На връщане решихме да минем през вр. Безбог и от там да слезем към хижата.
Ето пак Полежан погледнат от седловината преди вр. Безбог.
На Безбог се подкрепихме малко, преди да хапнем вкуска пиринска супа на хижата.
Ето и на път към къщи. Зимните преходи през последните два дена определено ме "надъхаха" за нови.
Зимата май ми става любим сезин за преходи. Не просто заради спокойствието и тишината, а преди всичко за снежнобелите планински хребети, които ме привличат като магнит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар