Част 2: ДОЛОМИТИ - Трите кули

снимка от интернет

След масива Села (цялата история тук) продължихме към Зекстенер Доломити и Трите Кули(Drei Zinnen). Средният и най-висок от тях е 2.999м. Надявахме се да стигнем по светло до едноименната хижа (http://www.dreizinnenhuette.com/). Пресичайки Доломитите  от север на юг, продължихме да се наслаждаваме на заобикалящаите ни скални масиви и тучни поляни.

От селото Ауронцо може да се потегли към известните три кули/върха или да се премине през асфалтиран 7км. платен път до хижа Ауронцо (http://www.rifugioauronzo.it/de.html). Избрахме втория вариант, за да не се наложи да ходим по тъмно в непозната обстановка. паркирахме пред хижата, нагласихме раниците и се отправихме към последната ни цел за деня - RIFUGIO ANTONIO LOCATELLI или Dreizinnenhütte.

хижа Ауронцо - снимка от интернет

Ето и пътя по който поехме. По карта го даваха около 1,5 часа. 

Имайки предвид напредналото време и ширещата се мъгла се насочихме бързичко към хижата. Освен това ръмеше леко. Надявахме се на следващия ден да имаме повече късмет с времето, за да се насладим на емблемата на Доломитите. За зла участ се отклонихме на един разклон и поехме по погрешен път. Скоро се усетихме и коригирахме грешката. Все още по светло успяхме да се доберем гладни и изморени до хижа Трите кули.

хижата при хубаво време - снимка Уикипедиа

Хапнахме солидно тиролска кухня, подкрепихме се с студена бира и се оттеглихме към покоите си за заслужена почивка. Планът за следващия ден беше да направим обиколка на
Drei Zinnen и да разгледаме тунелите - катакомби, изкопани в скалите през първата световна война.
На сутринта пак мъгла и лек дъждец.

Каквото - такова. нали за такова време си купихме якета с мембрана. Да видим сега какво могат. Поехме първо да разгледаме тунелите. Правени са около 1915 г, когато италианските алпини са воювали с автсрийските/тиролските защитници за контрола на върховете. Всеки един свободно стоящ връх е бил идеален наблюдателен пункт, от който може да се следи всяко движение на врага.
Изкопаните в скалите тунели и скривалища дават бегла представа за нечовешките условия тук по време на Първата световна война.

поглед към хижа Трите кули

Трудно е, днес в 21 век, да си представим какво е коствало на местните бойници да изградят тези съоражения, за да пазят територията си от вражеските линии. 
След като с интерес разгледахме мястото на минали битки се върнахме за обиколката си около Трите кули. За голямо съжаление времето не ни позволяваше да видим всичките на куп. 

Като че ли мъглата ни се подиграваше и ни разкриваше само малка част от кулите

Надолу изглежда, че времето се оправя и мъглата изчезва. при Трите кули обаче, тя упорито си стоеше, обвила ги в гъстата си мантия. 

Трите кули с мъглата за фон на Соня

Въпреки времето, разходката около Трите кули беше впечатляваща. Един ден със сигурност ще се върнем и ще се надяваме на повече късмет. С това и преходите ни из Доломитите за тази година приключиха. Сега се отправяме към Средизмно море, близо до Венеция.
Долу в ниското направихме последен опит за снимка на кулите - и този път те си останаха забулени от очите ни.