Едноседмичната ни почивка на Халкидики включваше и едно по-екстремно преживяеване. С Дончо бяхме решили да "отскочим" до Олимп. Предварително бях проучил маршрутите и така около обяд тръгнахме в посока Литочоро и изходната позиция за хижа Refuge A.
Ето ни на паркинга, екипирани и готови да поемем нагоре.
Някъде там ни очакваше утре митичния връх.
Пътят към хижата минаваше през гориста местност и се виеше стръмно пред нас. За около 2 часа спортно ходене стигнахме стълбите в подножието и.
Денивелацията от паркинга е около 1000 м и обикновено трябва да се планува малко повече време.Ако човек има хеликоптер може да кацне тук и да си спести изкачването :-)
Refuge A е името на хижа, която е разположена върху една скала над дърветата и сутрин гледката към Бяло море и изгряващото слънце иззад Халкидики е неуоисуема. Нощем се вижда отражението на луната в морето.
Добре е да се резервира нощувка предварително, понеже хижата е любимо място за посещение на туристи и фотографи (изгревите просто са несравними).
Ето ни на площадката.
... и целта ни за утрешния ден, обагрен от багрите на залеза
Хижата се управлява от германка, чийто дядо пръв е покорил Олимп. Дисциплината там също е немска. В 21:30 се прекратява кунята, а в 22:00 се гаси генератора (и съответно тока)
Кухнята предлага добър избор на приемливи цени.
Получихме стая, която е в страничната част на хижата. Искахме да потеглим рано, така че да пречим на останалите.
Утро ни смая. Снимката едва ли е способна да представи красотата, която се откри пред нас.
Поехме към 5:30 нагоре. Очакваше ни стръмно (меко казано) катерене. Камъните се напичат жестоко и вече към 10:00 става доста горещо. Освен това искахме да се възползваме от следобеден плаж...
Първоначално пътят се виеше през гориста местност, но скоро гледката беше сменена от назъбени скали, осеяли горната част на планината Олимп
Гледката, която привличаше погледите ни като с магнит. Митикас - горе в ляво
Алтернативата е да се подсече върха в дясно и точно под Митикас да се изкачи един стръмен улей до него (двете пътеки се виждат смътно на снимката, започвайки от кръгчето в средата, където е текущата позиция)
За архивните котки на Дончо, трябва да спомена. Може би дядо му ги е ползвал. Стягаха се с ключе, което носихме с нас. Трябва обаче да призная, че след като ги нагласихме, свършиха чудесна работа ;-)
Това ни очаква, ако направим грешна стъпка... пропадане по лед и камънак от порядъка на 200-300 м
Самият улей си беше направо отвес (почти). Неприятното беше, че скалата е много ронлива и освен стръмното катерене, което предстоеше, трябваше и да се пазим от падъщите камъни от предходния
Нагоре всеки се беше концентрирал и не говрихме много. Липсваха обичайните шеги. Всеки си мислеше наум "по дяволите, заще не взехме стандартния маршрут..."
Стъпили на върха, първо ни трябваха няколко минути, да осъзнаем, от къде бяхме минали и какво е можело да стане, ако ...
Бързо разсеяхме тези мисли и се наслаждавахме на великолепното чувство и пейзажи около нас.
Закусихме горе и поснимахме.
Поехме по стандартния маршрут обратно.
Надолу също трябваше да се внимава заради ронливата скала и стръмния склон. Освен това вече имаше и други щурмоваци, пуплещи нагоре.
След първоначалното спускане, терена стана по лек. Отделихме още време за снимки.
По пътя надолу срещнахме група от австриски баби (55+). Които се качваха от паркинга... Евала.
На хижата течеше доставка - мулета, с които се превозват провизиите от цивилизацията бяха тъкмо разтоварени. Наредихме се и до тях за снимка :-)
Час и половина по-късно гледахме Олимп от плажа. Чувството е страхотно да слезеш от почти 3000м и да се изкъпеш в кристалните води на Бяло море.
Определено пак ще дойдем...
