Витоша от изток на запад: с.Железница - Черни връх - с.Кладница (отново)

30.10.2011

През един приятен зимен ден реших да прекося Витоша от изток на запад. Избрах си маршрут започващ от с. Железница, преминавайки през Черни връх и с крайна точка на гости на Сашо в Делта Хил, с. Кладница. Бях отново сам и познавах пътеките както от Железница до върха, така и от Кладница до него.
Взех автобуса рано сутринта и в 8:30 бях вече на първото колче от зимната маркировка в Железница. Поех по пътеката нагоре с ведри крачки. Времето беше перфектно, а все още есенните багри на дърветата придаваха особен колорит на пейзажа.

След беседките, реших да продължа пътеката водеща напред вместо да следвам маркировката на дясно. Все някак си щях да се придвижа в посока х. Купена, която виждах в далечината високо над мен. Провирах си път през пътеката, която постепенно се стесняваше. 

 Реших да свеия в дясно и да се върна към основната пътека. Трябваше да пресека един хълм без път и пътека. Взех да "драпам" нагоре. Концентриран в това да го кача и да се огледам за опорни точки, не видях първоначално каква картина се откри в ниското зад мен...

 Между Витоша и Рила, някъде над язовир Искър имаше есенна мъгла, която загатваше за застляните под нея възвинения. Беше страхотно и не спирах да се обръщам и да се наслаждавам на гледката.

Продължих напред с още по-добро настроение. Минах покрай хижата без да се спирам. По това време тя не работеше. 

  Пътят ми продължи да следва маркировката. Минах последователно покрай Голям Купен, след това по платото покрах вр. Скопарник и РВД станцията. В горната част преди Черни връх преходът е много приятен и лек.

 На Черни връх беше по-спокойно от обикновено. Нямаше ги тълпите от хора, които обикновено се виждат тук през почивните дни.

 След като си взех традицинната за това място супа с кюфтенца, поех към Кладница. И в тази посока имаше мъгля, чийто цвят май бе повлиян от "чистия" въздъх в Перник...

Язовир Студена се беше скрил също под мъглата, а гледката към северозападните склонове на Рила оставаше все така магическа.

Слизането надолу беше леко, понеже се върви по тревиста пътека. За сметка на това пътят е дълъг. В ниското се виждат контурите на с. Кладница.

Със слизането мъглата се изпаряваше. Ето как изглежда пътеката снимана отдолу нагоре.

 В крайна сметка, тракера ми закова 30км преход за общо 6,5 часа. Тракера може да намерите в тук.