петък, 27 януари 2017 г.

Енергизиране преди работа - първи ски туринг до Черни връх

27.01.2017


След качването със снегоходки до Черни връх миналата седмица нямах съмнение че ще купувам туринг ски. Без да му мисля си купих такива втора употреба и заедно с тях отново бях на паркинга на хотел Морени в 6:00 сутринта.
Времето отново беше перфектно за аутдор активности. Прогнозите от -27 градуса бяха леко преувеличени, така че при -20 потеглих нагоре с "пантите". Беше ново за мен и ми трябваше малко време да сменя обичайната си походка с приплъзване на краката. Иначе с тях се вървеше доста лесно и приятно по добре обработената пътека. Бях си обещал да не спирам на всеки 2 мин да снимам, затова пък да отделя достатъчно време от едно хълмче, което бях набелязал предния път. Първото по-стръмно изкачване ме затрудни, заради приплъзване на ските. Но връщане няма. Издрапах до предвиденото за снимки място, свалих ските и се настаних върху един камък, който служеше за статив.
Поиграх си с нощните светлини на София под мъглата, както и със събуждащия се ден, за около 30 мин.





Чух стъпки, които бързо се приближаваха. Присъединх се към Воля, който също като мен, правеше сутришни качвания. Заприказвахме се и бързо стигнахме Черни връх по изгрев. 





Морето от облаци и мъгла скриваше всичко в ниското. Само по високите върхове на Витоша и околните планинин се подаваха изпод тях. 
 



Поснимах малко, пийнахме чай заедно с една група от трима пантаджии и реших че е време да се насладя на спускането обратно към колата.






Но изглежда съдбата имаше други планове. Още нетръгнал, една ска ми се откачи от автомата и следваше 100-150м. гонене карайки на другата ска. Отделих доста време на правилното поставяне и псувах цветно, защо не съм избрал автомат със стопер. Както и да е, продължих диагонално да се върна към пътеката.

В дълбокия сняг в търсене на ската...



 
Усещах несигурност в автомата. На пътеката случая се повтори и потрети при всяко по-серозно  закантване. При поредното откачане, ската се спусна като стрела към дерето и само късмета я спря на около 100м, преди да полети към дъното му. Следваше газене на сняг до кръста и отново цветно псуване.

Ската в едното дере. 



Бях плувнал в пот когато се върнах на пътеката. Сложих за пореден път ските и много, ама много внимателно продължих. Постепенно засилвах натиска, но автоматите държаха. На полу-рало, полу-каране стигнах до колата и се заканих да върна проклетите ски. Няма как да си развалям щастието с неподходяща екипировка.




Въпреки всичко ски туринга става новата ми страст и скоро пак ще "правя линии", някъде тук на Витоша.   




Няма коментари:

Публикуване на коментар