Само седмица след Митикас се отдаде възможност да се качим на вр. Ботев. Имахме един ден на разположение. Жените щяха да разпуснат на минералния басейн в Павел баня. Предната вечер отидохме на гости при бащата на Дончо в с. Турия. Там се събрахме със Сашо и брат ми (който досега не изпитваше нашите планинарски страсти). Със Сашо щяхме да снимаме и клип за един наш проект.
Сутринта окол 7:00 бяхме на изходна позиция в Калофер и поехме нагоре.
Нямахме карта с нас, знаехме само, че има маркировка, водеща до х. Рай. Следвахме маркировката и постепенно набирахме височина. Беше малко странно, че вървяхме по един коларски път и зимна маркировка, вместо както очаквах по горски път... Имах известни съмнения, но продължихме.
Понеже тръгнахме рано, по план трябваше да закусим в хижата и от там с нови сили да "захапем" върха. Уви, колкото повече се качвахме, толкова по-ясно ставаше, че сме хванали друг път. Стигнахме билото след едно безкрайно изкачване Ботев ни остана на много километри в ляво от нас. А трака ми показваше, че се намираме някъде над х. Рай!?!
Не знам колко време вървяхме в посока Ботев, но беше много. Сашо и Калоян бяха на ръба на възможностите си. Беше вече обяд, а не бяхме закусвали. Последното стръмно преди върха костваше и последните им сили. Само мисълта за някоя супа ги караше да се качват в посока на метерологичната станция, показваща се някъде измежду мъгливия връх.
Най-сетне пристигнахме. С бързи крачки се качихме по стълбите... оказа се че освен планински чай, друго няма. Е,"закусихме" с чай и отново тръгнахме настървени към х. Рай. Този път надолу.
Пейзажите бяха впечатляващи, но гладът като че ли беше по-силен и рядко се обръщахме да снимаме. Хижата изглежда беше близо, разминаванията с групи се учестиха.
Стигнали до заветното място се нахвърлихме на храната като обезумели. Направо гълтахме, нямаше време да дъвчем.
След като се укрепихме и починахме, поехме надолу - вече по правилната пътека. Слизането беше дълго. В края, преди да излезем при колата пътят ни препречи един балкански поток. Не видяхме мостче, затова без да му мислим го прегазихме. Това беше наградата за краката ни, които според трака бяха изминали 40км днес при преминаване на солидна денивелация!
Следващият път ще дойдем по-подготвени и ще посветим повече време за наслада на величествения Централен Балкан.
Ето и видеото, което заснехме при качването си. От проекта не излезе нищо комерсиално, но опитът остава безценен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар