Ждрела и пещери в около Триград

25.-26.10.2010
Чудех се къде да отидем със Соня и да съчетаем СПА и природа. Незнайно защо се спряхме на Девин. За СПА-то няма какво да разказвам, за това ето някой кадри от пещерите около Триград.
Първа в програмата беше Харамийска дупка. Катеренето по скали, пълзене по тесни тунели и спускане с въже от 40ина метра звучеше повече от привлекателно.  

Самата Харамийска пещера се намира в близост до пещера Дяволско гърло. Минава се през   Триградското ждрело, което е просто уникално с отвесните си скали. 

От паркинга на Дяволското гърло се върви по една горска пътека не повече от 10 мин. Входът на Харамийската дупка отсреща.

Ето и входът отдолу. Той започва на окло 20м. височина и може да се достигне само с катерене

Заходът към пещерата минава от ляво до вдлъбнатината и после придвижването става хоризонтално към входа.

Още една снимка за придобиване на представа за мащаба.

Опитни местни водачи съдействат да си насладите на екстремното преживяване.

В пещерата са отркити следи от праисторически живот.

Тук вече преминаването става чрез пълзене и провиране между скалите. Осветяването е със свещи. Адреналитът преди спускането се покачвеат (ако изобщо се е понижил от катереното)

 Ето и спускането в тъмната дупка.

Навън вече дъждовното време явно надделяваше над слънцето.

Следваше посещение на Дяволското гърло. Всеизвестно е, че там не могат да се видят впечатляващи образувания. За сметка на това човек изживява отблизо мощната стихия на водопада, чийто звук  се подсилва от акустиката на тази подземна дупка. 

Ето го и него - водопада на Триградската река. Падът е 42 м. и е най-високия подземен водопад на Балканите

Изкачване към света на живите :-)

 ... и поглед надолу към подземната река.

След това се запътихме към с. Ягодина за да се качим на панорамната площадка  Орлово гнездо.

Но в селото си заключих ключа на колата вътре в нея (няма да обяснявам подробности, но имаше само един начин това да стане и аз го направих...)
Докато чакахме резервния ключ да дойде от Пловдив уплозотворихме времето с разходка до Ягодинската пещера. 

За разлика от двете по-рано посетени пещери, Ягодинската е богата на пещерни образования. Фигури и форми създавали се от милинони години се показваха с цялата си прелест. Трудно е да се повярва, че хилядолетие след хилядотелие капките вода са се натрупвали и отлагали, за да се  образуват такива разнообразни форми.

Връх Руен и пътят на боровинките

Август 2010

Някъде през август Венци и Бени ми се обадиха, че ще ходят до Осоговската планина и връх Руен. Все още безработен по това време, не се замислих и веднага приех. Оставих цялата организация в техни ръце. Просто се оставих да прекарам поредния прекрасен ден сред нашата чудна природа. Още повече, че дестинацията е малко в страни от масовите маршрути и събуди допълнително интереса ми.

Преди 10:00 вече бяхме паркирали и с недоумение гледахме табелите в началото на пътеката.

Чудехме сме дали тези 18 км са за двете посоки или само до върха... хм. Ако не си бяхме губели времето с икономическо следване сигурно щяхме да знаем отговора ;-)
Та поехме в указаната посока. 

С Венци малко се отплеснахме с приказките и изглежда сме забравили за малко, че не сме сами... Добре, че Бенито е от добрите.

По пътя срещахме често групи от берачи на боровинки. Всички имаха някакви модерни гребени с кофичка, позволяващи да събират плодовете бързо и лесно. 

Похапвахме и ние всякакви вкусотии - боровинки, малини, диви ягоди...
Разбира се имахме и по-солидна храна за дългия път.

Някъде пред и над нас имаше мъгла, която закриваше хоризонта. Въпреки това гледките около нас бяха прекрасни и след всеки хълм се откриваше нещо ново за наслада.

Можехме да се предвижим и по-бързо, ако ключовете на тази машина бяха на таблото...

На заслон Превала направихме кратка почивка. За съжаление тук нещата са оставени безстопанствено и бавно, но сугурно се рушат. А кой знае колко пъти този заслон е бил спасително място на изпаднали в лоши условия туристи?

 

Слънцето все още не можеше да пробие напълно гъстата мъгла обвила голему площи от Осоговската планина.

За момент имаше възможност мъглата да погълне и единствената ни спътница.

Едва успях да я измъкна :-) 

Малко преди връха се намираше заслон Руен. До него спокойно се излежаваха няколко кончета, които дори ни оставиха да се доближим и да ги погалим.

Самият връх се намира на границата ни с Македония и е гранична зона на европейския съюз. Тук от време на време минава гранична полиция и проверява документите (както ще видим по-късно).

 

След като похапнахме и поснимахме тръгнахме обратно. Мъглата постепенно, но сигурно се разсейваше. И макар да се връщахме по същия път, пред нас се появяваха нови пейзажи, които до преди няколко малко бяха забулени под мъглата.

Зад един от хълмовете се натъкнахме на гранична полиция, проверяваща документите на боровинко-берачите. Ние изглежда приличахме на граждани на ЕС и бяхме пощадени от контрол. 

По долу не можах да се сдържа и си купих от преминаващите камиони с берачи малко горски боровинки. Изглежда дори те бяха организирани да берат и извозвани до различни места в района. Жалко, че не хората трудещи се тук в планината а разни прекупвачи и търговци ще си напълнят джобовете.

Като цяло разходката до върха и обратно (общо 36 км) е продължителна, но много приятна и без особени трудности. Изисква се единственодобра компания, свободен ден и що годе стабилно време. Места за прикритие при дъжд липсват, освен двата споменати заслона.
Предполагам, че зимата тук също ще е прекрасно за преход.