Мусала зимно

11.02.2011

След един неуспешен опит няколко седмици по рано, със Сашо пак решихме да щурмуваме първенеца на Балканите - Мусала. Планът беше да се качим с лифта до Ястребец и да направим една приятна зимна разходка. Времето беше перфектно. Избрахме да минем покрай клека, да пресечем пистите и така до х. Мусала, а от там по познатия маршрут до върха.

Сняг имаше в изобилие. Тогава все още нямахме снегоходки, така че прокараните партини ни спестяваха зазене в поне метър сняг. Мусала на моменти забулена в облаци.

Сашо вече беше ходил тази зима и знаеше че няма къде да се бърза.

Поглед назад

 За няма и 2 часа стигнахме х. Мусала.

 Няколко групи се двужеха вече нагоре към целта.

Ето ги и Трионите, които 3 години по късно преминах отново при зимни условия.

Последните метри преди заветния връх Мусала.

 След три часа от началото на прехода достигнахме най-високия връх в България.

 ...и няколко панорамни гледки от върха

Имахме възможността да погледаме и екстремни спускания със ски по улеите от Мусала и от Трионите.

Рилски езера и водопад Рилска Скакавица - зимно

20.-21.12.2010
Предколедно решихме да се разтъпчем до Рилските езера и да прекараме там два дена. Избрахме нарочно работни дни, за да избегнем евентуално тълпи от пируващи по хижите хора. Направихме си резервация в хижа (хотел) Рилски езера.
Оставихме колата следобед на х. Пионерска и поехме по пътеката нагоре. Отхвърлихме предложения за извозване с джипове, шейни, лифтове и пр. Нищо не може да замени една зимната разходка след натоварена седмица. Макар и облачно имахме добр видимост.

Соня не спираше да работи и тук. Дано обхвата изчезне по горе...

Някъде там около хижата бяха така известните Рилски езера, с които ние много се гордеем и хвалим (...и които вече заприличват на блата, заради замърсяването им)

Идеята беше на сутринта да обходим езерата, а след това да видим замръзналата Рилска скакавица. Но времето  ни обърка сметките. Станхме в непрогледна мъгла. Въпреки това предложих да тръгнем към езерата и да се върнем, ако мъглата не се разсее. Хижаря ни опъти някак си и ние поехме.

Само след 10 мин загубихме всякаква представа накъде трябва да се движим. Соня, представляваща разума в групата, твърдо заяви, че се връщаме. Съгласих се, понеже при такава мъгла може да минем през някое от езерата без дори да разберем ;-)
Върнахме се по собствените си стъпки до хижата. Сбогувахме се с хижаря и тръгнахме към х. Скакавица. Мъглата беше по високите части, така че придвижването към нея ставаше при добра видимост.

Следвахме си маркировката и се наслаждавахме на приятното време.

Все още езерцата не бяха замръзнали в по-ниското.

 
Стигнахме х. Скакавица с нагласата да хапнем топла супа. Не че не си носихме храна, но друго си е да се стопли човек и от вътре.

 Единствения обитател обаче, който срещнахме, беше една гладна котка, жадуваща за малко ласки.

Подсилихме се и ние и котето и тръгнахме срещу течението на р. Скаквица към известния водопад. Той се достига след около 20-30 мин. През зимата е особено атрактивен, понеже замръзва и е поле за ледено катерене на обичащи екстремни усещания хора.

Отчасти се придвижвахме директно по замръзналата река. Тук се вижда какво ни очаква, ако случайно се пропука леда...

Странични водопади по циркуса.