на вр. Полежан - зимни красоти

 След като оставихме зимния преход през Кончето за друг път се отправихме към Добринище със Соня и Иван. Идеята беше да се качим сутринта с лифта до х. Безбог и от там да се разходим до вр. Полежан по стандартния зимен маршрур.

Началото на нашата пешеходна разходка - х. Безбог със замръзналото езеро пред нея.

Пътят нагоре вървеше плавно и няма особени технически трудности.

 Отсреща се белеха върховете на Рила

Бяхме единствените живи същества. Необеснимо е как през лятото тук стават задръствания, а сега когато зимата е изрисувала такъв прекрасен пейзаж - няма жива душа (може би и по-добре).

След около 2,5 часа бяхме на Полежан. Гледките бяха като дрога - искаш все повече и по-дълго да им се наслаждаваш...

Накъдето и да погледнеш - бели върхове и кристално синьо небе.

Пътят обратно...

На връщане решихме да минем през вр. Безбог и от там да слезем към хижата.

Ето пак Полежан погледнат от седловината преди вр. Безбог.

На Безбог се подкрепихме малко, преди да хапнем вкуска пиринска супа на хижата.

Ето и на път към къщи. Зимните преходи през последните два дена определено ме "надъхаха" за нови.

Зимата май ми става любим сезин за преходи. Не просто заради спокойствието и тишината, а преди всичко за снежнобелите планински хребети, които ме привличат като магнит.

Карстовото било на Пирин - първи зимен опит

11.03.2011

Отдавна си мечтаех да направя един зимен преход по Карстовото било на Пирин с преспиване в заслон Кончето. Идеална възможност се отдаде при ски-почивката на Банско. Със Соня решихме освен ски да отделим 3 дни за разходки из Пирина. Понеже нямахме нужния опит и познания за такава експедиция се свързахме с Иван, за да осъществим плана си. С него уточнихме подробностите по телефона и се срещнахме в Банско. От там поехме към Беталовото и след като оставихме колата закрачихме по пътя нагоре. Разходката беше приятна, само където раниците ни бяха неудобни и пълни.  Още в самото начало на една дървена платформа се отрки прекрасна панорама към Разложката котловина, Рила и Родопи.

Не бързахме, имахме достатъчно време следобеда да се качим.На хижата се оказа че сме само ние и хижаря. Похапнахме, поприказвахме и легнахме да събираме сили за прехода през следващия ден. Целта ни беше заслон Кончето. 

Времето беше перфектно за това време на годината. Рано сутринта тръгнахме след кратка закуска. Иван беше приятна компания и изглежда знаеше имената на всеки един камък и връх - на български и турски, остатък от нашето историческо минало.

Първа почивка на заслона, преди да излезем от горската част на пътеката.

Продължихме да следваме зимната маркировка. Наложи се да сложим и снегоходките, понеже снегът беше доста мокър и се потъваше. 

 

Изкачването с тежката раница изискваше особени усилия за Соня. Вървяхме бавно заедно. 

Отчастъкът до Суходолски превал ни отне по-дълго от планираното. Но достигайки бяхме възнаградени. Отрки ни се истинска зимна приказка. Пейзажът се променяше ежеминутно, благодарение на вятъра по билото. 

Трябваше  да си направим равносметката на силите и времето. Оставихме Соня да реши. Тя се чувстваше истински уморена, а и оставащото качване трябваше да се има в предвид. 

Преценихме, че ще е по добре да се върнем, вместо да загубим удоволствието от прехода. И по-добре... Оказа се че моята скъпа съпруга вече е била  бременна от почти 2 месеца... Няколко дни по-късно разбрахме хубавата новина, а месеци по-късно се роди дъщеря ни Ема. 

Заслизахме надолу и решихме за утрешния ден да изберем по-лесен маршрут. Иван предложи да се качим на вр. Полежан.

И ето, че мотото на този блог беше потвърдено. Важно е човек да изпита удоволствие от преходите в планината, а не да постигне набелязаната географска цел. 
Месец и половина по-късно пак бях тук и осъществих желанието си за зимен траверс по Кончето със спане на заслона.

Мусала зимно

11.02.2011

След един неуспешен опит няколко седмици по рано, със Сашо пак решихме да щурмуваме първенеца на Балканите - Мусала. Планът беше да се качим с лифта до Ястребец и да направим една приятна зимна разходка. Времето беше перфектно. Избрахме да минем покрай клека, да пресечем пистите и така до х. Мусала, а от там по познатия маршрут до върха.

Сняг имаше в изобилие. Тогава все още нямахме снегоходки, така че прокараните партини ни спестяваха зазене в поне метър сняг. Мусала на моменти забулена в облаци.

Сашо вече беше ходил тази зима и знаеше че няма къде да се бърза.

Поглед назад

 За няма и 2 часа стигнахме х. Мусала.

 Няколко групи се двужеха вече нагоре към целта.

Ето ги и Трионите, които 3 години по късно преминах отново при зимни условия.

Последните метри преди заветния връх Мусала.

 След три часа от началото на прехода достигнахме най-високия връх в България.

 ...и няколко панорамни гледки от върха

Имахме възможността да погледаме и екстремни спускания със ски по улеите от Мусала и от Трионите.